Фондация за развитие на правосъдието

Фондация за развитие на правосъдието публикува аналитичен доклад за ефективността на тристепенния обучителен модел за професионално развитие, разработен по проектите „Темида вижда детето“ и „Темида вижда детето – 2“.

Анализът обобщава резултатите от всички проведени обучения през периода 2024–2026 г. и проследява развитието на участниците през трите последователни обучителни нива.

Докладът показва, че моделът представлява не поредица от самостоятелни обучения, а последователна методология за професионално развитие, при която всяко ниво изпълнява различна, но функционално свързана роля. Първото ниво изгражда обща комуникационна култура, умения за работа в екип и саморефлексия. Второто развива специализирани знания и практически умения за работа с деца в наказателното производство, включително прилагането на адаптирани и щадящи процедури. Третото интегрира придобитите знания и умения чрез развитие на професионален интегритет, аналитично мислене, критична рефлексия и интердисциплинарен подход. Именно последователността между трите нива създава устойчивия трансформационен ефект на обучителния модел.

Емпиричният анализ показва, че въздействието на модела надхвърля традиционното разбиране за професионално обучение като процес на усвояване на знания и умения. Наред с повишаването на професионалната компетентност се наблюдават устойчиви промени в начина, по който участниците анализират професионалните ситуации, взаимодействат с представители на други институции и възприемат собствената си роля при защитата на най-добрия интерес на детето.

Сред най-значимите резултати са развитието на общ професионален език между различните професионални общности, преодоляването на професионалната обособеност, разширяването на професионалната перспектива отвъд традиционните институционални граници, изграждането на междуинституционално доверие и формирането на устойчиви професионални общности, които продължават да обменят опит и да си сътрудничат и след приключване на обученията. Анализът отчита и ясно изместване на обучителните потребности – от търсене на конкретни техники и готови решения към стремеж за по-задълбочено разбиране на психологическите, социалните и етичните измерения на работата с деца.

Един от основните изводи е, че ефективността на модела не се дължи на отделни обучителни компоненти, а на тяхното последователно надграждане. Съчетаването на мултидисциплинарна обучителна среда, практически симулации, професионална рефлексия и поетапно развитие на компетентностите създава устойчива основа за формиране на професионална култура, основана на сътрудничество, професионален интегритет и поставяне на детето в центъра на наказателното производство.

Докладът определя тристепенния модел като методологично последователен, емпирично ефективен, устойчив и с висока практическа приложимост. Направените изводи сочат, че разработената методология има потенциал да бъде адаптирана и използвана и при други специализирани обучения в съдебната система, където комплексните обществени проблеми изискват едновременно висока професионална компетентност, интердисциплинарно мислене и ефективно междуинституционално взаимодействие.​

В рамките на проекта „Темида вижда детето – 2“ Фондацията за развитие на правосъдието разработи специализиран електронен Самообучител по детско правосъдие – иновативна онлайн платформа, предназначена да подпомага продължаващото професионално обучение и самоподготовката на магистрати и други специалисти, работещи с деца в наказателното производство.

Самообучителят е създаден като естествено продължение на тристепенния обучителен модел по проекта. Докато присъствените обучения развиват практически умения, професионално мислене и мултидисциплинарно взаимодействие, електронната платформа предоставя възможност знанията да бъдат систематизирани, затвърдени и надграждани по всяко време чрез самостоятелна работа.

Самообучителят е разработен като дългосрочен инструмент за продължаващо професионално обучение. В рамките на проекта той беше предоставен на Националния институт на правосъдието, който вече го използва в своя електронен портал като част от системата за дистанционно обучение и сертифициране на магистрати.

Паралелно с това Фондацията за развитие на правосъдието продължава да развива платформата с ново съдържание и функционалности за по-широка професионална аудитория. Самообучителят е публично достъпен на интернет страницата на Фондацията и е замислен като постоянно разширяваща се среда за учене, обмен на знания и изграждане на устойчива мултидисциплинарна общност в областта на детското правосъдие. Той беше разработен с помощта на стажанти от Стажантската програма на ФРП, създадена също по проекта. 

Два месеца след завършването си той има над 30 регистрирани потребители и над 150 уникални посещения от нерегистрирани потребители.

Седма обучителна група завърши третото ниво от тристепенния обучителен курс по детско правосъдие по проекта „Темида вижда детето-2“ на Фондацията за развитие на правосъдието. Обучението бе на тема „Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет“ и бе проведено от доц. Ива Пушкарова и Петя Попова в Луковит на 15-17.06.2026 г.

В обучението участваха 25 прокурори, следователи, съдии, разследващи полицаи, психолози и адвокати, преминали през предходните нива на програмата. Най-голям бе делът на прокурорите и следователите, но групата се отличаваше и със значително присъствие на съдии, психолози и представители на други професионални общности, работещи по случаи с участие на деца.

Симулациите, работата по казуси и провеждането на разпит на дете бяха определени като най-полезните и ангажиращи елементи на програмата. Наред с това обратните връзки открояват още един резултат, който прави Седма група особено интересна. За много от участниците най-голяма стойност има не само съдържанието на обучението, а възможността да работят съвместно с представители на други професии, да защитават различни позиции, да обсъждат противоречиви решения и да достигат до общи изводи по сложни практически казуси.

Анализът на обратните връзки показва отчетлива еволюция в развитието на групата през целия тристепенен обучителен цикъл. Ако в първото ниво акцентът бе поставен върху комуникацията, управлението на конфликти и разбирането на собствените модели на поведение, а във второто – върху добрите практики при провеждане на наказателни производства с участие на дете и работата с уязвими участници в процеса, третото ниво бележи преход към по-висок порядък професионални компетентности.

Участниците вече не поставят във фокуса отделни техники и процесуални действия, а въпроси като професионалната безпристрастност, разграничаването между личен и професионален интегритет, рисковете от идентификация с жертва или извършител, умението за работа в мултидисциплинарна среда и необходимостта от постоянна професионална рефлексия.

Шеста обучителна група завърши третото ниво от тристепенния обучителен курс по детско правосъдие по проекта „Темида вижда детето-2“ на Фондацията за развитие на правосъдието. Обучението бе на тема „Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет“ и бе проведено от доц. Ива Пушкарова и Петя Попова в Старозагорските минерални бани на 10-12.-6.2-26 г.

В обучението участваха 23 прокурори, следователи, съдии, разследващи полицаи, психолози и адвокати, преминали успешно през предходните две нива на програмата. Най-голям остана делът на прокурорите и следователите. Участниците представляваха всички апелативни райони на страната. 

Третото ниво бе разработено като завършващ етап от обучителния модел и бе насочено към надграждане на вече усвоените знания и умения чрез работа по едни от най-сложните предизвикателства в наказателното правосъдие с участие на дете – престъпленията в условия на домашно насилие, поддържането на професионална безпристрастност и изграждането на устойчиви стандарти за професионален интегритет.

Програмата съчета интерактивни лекционни панели, групово решаване на казуси, симулации на работа по координационен механизъм и практическо планиране и провеждане на разпит на дете. Особено място бе отделено на криминологичната характеристика на домашното насилие, профилите на жертвата и извършителя, механизмите на зависимост и ескалация на насилието, както и на рисковете от пристрастност и загуба на професионална дистанция при работа по дела с висока емоционална натовареност.

Подобно на предходните нива, най-силно въздействие върху участниците оказаха практическите формати. Работата по усложнени казуси, груповите дискусии, симулациите и провеждането на разпит на дете бяха определени като най-полезните и ангажиращи елементи на обучението. Особено високо бе оценена възможността за обмен на професионални гледни точки между представители на различни професии и институции, което се откроява като една от най-силните страни на мултидисциплинарния модел.

Анализът на обратните връзки показва отчетлива еволюция в развитието на Шеста група през целия тристепенен обучителен цикъл. Ако в първото ниво основният фокус беше поставен върху комуникацията, екипното взаимодействие и управлението на конфликти, а във второто – върху добрите практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете и техниките за работа с уязвими деца, третото ниво бележи качествен преход към по-висок порядък професионални компетентности.

Двудневно  обучение по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2“ на ФРП се проведе на 25–26 април 2026 г. в София. То бе на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете“ (съкратен курс за студенти и докторанти) и бе реализирано от обучителния екип Ива Пушкарова и Петя Попова за Девета обучителна група.

Групата включваше 18 участници, всички от Кръжока по криминология към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Сред тях преобладава студенти по право в трети и четвърти курс, но и наскоро дипломирани специалисти в началото на професионалния си път като съдии, докторанти, адвокати.

Съдържанието на обучението бе разработено съобразно профила на групата, за който е характерен ранен етап на професионално развитие – с ограничен практически опит и липса на изградена практическа рамка, което обуславя специфичен обучителен дизайн и подход. Изразен приоритет бе даден на изграждането на фундаментални знания, умения и качества чрез интегриране на правната материя в контекста на т.нар. „меки умения“ – комуникация, емоционална интелигентност и работа в екип. Този подход съответства на логиката на въвеждащо обучение, при което основната цел е не усвояване на детайлно правно знание, а изграждане на базова готовност за неговото разбиране и бъдещо прилагане дори при по-сложни специализирани формати.

Съществен резултат от обучението е ясно изразеният „ефект на открехване“ – участниците преминават от липса на познания към активна заявка за по-задълбочено обучение. Очертаната заявка за бъдещи обучителни формати показва потребност от повече правна конкретика, по-задълбочено разглеждане на процесуални правила и повече практически примери и симулации. Това е индикатор за възникнала вътрешна мотивация и готовност за преминаване към следващ етап на обучителния процес.

Анализът позволява да се проследи ясна когнитивна динамика на обучението: първоначално усвояване на достъпни и преживелищни умения, последвано от висока ангажираност чрез интерактивни методи и завършващо с осъзнаване на дефицити и заявка за задълбочаване на знанията. Тази последователност е характерна за ефективни въвеждащи обучения и е постигната в пълна степен при Девета група.

Обобщените изводи от обучението потвърждават ефективността на модела, при който „меките умения“ функционират като вход към усвояването на правна материя, практическите казуси служат като мост към разбирането ѝ, а ангажираността се генерира чрез преживяване, а не единствено чрез съдържание.

В обратните връзки групата изрази висока удовлетвореност от обучението и даде обща оценка на неговата практическа полезност 4.80 от общо 5.00 бала.

Национален семинар на тема „Детето пред Темида“, посветен на достъпа на децата до правосъдие, се проведе днес в София. Събитието беше организирано от Българския Хелзинкски комитет и събра представители на държавни институции, неправителствени организации, академичните среди и адвокатурата.

Пред участниците председателят на ФРП и ръководител на проекта „Темида вижда детето-2“ Ива Пушкарова сподели основни изводи от работата на екипа. Тя акцентира върху степента на съответствие на българското законодателство с изискванията на директивите на Европейския съюз, както и върху наблюдаваните в процеса на работа по проекта тенденции в съдебната практика след промените в Наказателно-процесуалния кодекс от есента на 2023 г.

Пушкарова подчерта съществените различия между адаптираната наказателна процедура за непълнолетни обвиняеми и щадящата процедура за деца – пострадали или свидетели на престъпления. По думите ѝ двете процедури имат различни цели, съобразени са с различни потребности и уязвимости на децата и включват различни по структура процесуални права, гаранции и правни възможности. Всяко смесване на двете или подмяна на инструментите им създава рискове от нарушения на правата на детето и дисбалансиране на производството със съответните последици за справедливия му и навременен изход.

В рамките на дискусиите отново бяха откроени редица проблеми. Сред тях са затрудненията при разпознаване на особеностите на детето и изискванията към държавните органи според конкретната му процесуална роля, непълното съответствие с правото на Европейския съюз, формалистичното прилагане на законодателството и недостигът на специализация сред органите на наказателната система. Посочена беше и липсата на системен стандарт на опознаване на детето чрез ефективни личностни характеристики и индивидуалнии оценки, които да подпомагат органите при вземането на решения, съобразени с техните нужди.

Въпреки трудностите, според Пушкарова се наблюдават и положителни промени. Все по-ясно се осъзнават етичните и правните основания на новите подходи към деца в различни процесуални роли, а специалистите в системата все по-често търсят допълнителна подготовка и прилагат по-гъвкави и чувствителни практики.

Сред оставащите предизвикателства тя открои разпознаването и адекватния отговор на специфични форми на уязвимост, управлението на случаи, при които детето навършва пълнолетие в хода на производството, прилагането на непълно транспонирани институти и съчетаването на нови и заварени правни инструменти. Като сериозен проблем беше посочен и професионалният интегритет на системата, която все още изгражда етиката на наказателнопроцесуалното общуване с деца с различен процесуален профил.

На 12.03.2026 г. в сградата на РПУ-Ботевград бе проведена втората част от двустепенния обучителен курс ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете" за Осма обучителна група по проекта ,,Темида вижда детето-2".

На 19.02.2026 г. в сградата на РПУ-Ботевград бе проведена първата част от двустепенен обучителен курс ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете" за Осма обучителна група по проекта ,,Темида вижда детето-2". Събитието е съвместна инициатива на ФРП и РП-Ботевград по покана на районната прокуратура - домакин. 

В него взеха участие 23 прокурори, разследващи полицаи, инспектори ДПС и други служители на МВР. Програмата включваше теоретично преставяне и практически упражнения върху усвояването на ,,меки умения" за управление на емоции при разпит на детe, профилиране на комуникативния стил и управление на конфликти. 

Анализът на обратните връзки показва ясно усвояване на ключови знания, висока степен на удовлетвореност, силна ангажираност с темата и категорична заявка за практическо надграждане в следващия етап на курса.

Групата демонстрира готовност за надграждане – от обща комуникационна теория към задълбочена, казусно ориентирана работа, фокусирана върху конкретните предизвикателства при провеждане на наказателни производства с участие на дете.

Този резултат очертава стабилна основа за втората част на обучението, която може да надгради вече усвоените знания чрез интензивна практическа работа и симулационни формати, насочени към реалната професионална среда.

Тристепенният модел за обучения по детско правосъдие, разработен и прилаган от излъчени от ФРП експерти по проектите ,,Темида вижда детето“ и ,,Темида вижда детето-2“, води до устойчива промяна в професионалните нагласи, начина на работа с деца и разбирането за ролята на специалистите в системата на детското правосъдие.

Това се казва в Аналитичен доклад за оценка на ефективността на модела, разработен с използване на open-data и AI технологии. Оценката е изготвена по данни от обучителните програми, методологии и материали, попълнени формуляри за обратна връзка от участниците в обученията, анкети за обучителни потребности и предпочитания и лекторски доклади от проведените през 2024-2025 г. обучения в областта на наказателното правосъдие в досег с дете по споменатите два проекта.

Моделът включва последователни обучения по темите ,,Добри практики за ефективно екипно функциониране по координационния механизъм по случаи с деца-пострадали и извършители на престъпления", ,,Добри практики за провеждане  на наказателни производства с участие на дете“ и ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет".

В периода 2024 -2025 г. през първото ниво са преминали 167 участници от седем групи, през второто - 166 участници от седем групи, а през третото - 104 участници от шест групи. Съставът на групите е мултидисциплинарен. Първите две нива са завършени от общо 115 прокурори и следователи, 22 съдии, 13 разследващи полицаи и 17 социални работници, психолози, инспектори ДПС и адвокати. Третото ниво е успешно преминато от 56 прокурори и следователи, 19 съдии, 12 разследващи полицаи и 17 представители на подпомагащи професии. Участниците идват от всики апелативни райони, като най-многобройни във всички нива са тези от Софийския апелативен район, следвани от Велико Търново, Пловдив и Варна. 

Всичките 4 обучения от третото ниво (104 участници), както и обученията от второ ниво за 2 групи (50 участници) бяха проведени в периода октомври-ноември 2025 г. по проекта ,,Темида вижда детето-2".

Докладът анализира стартовите компетенции на участниците от обучаваните групи преди всяко обучителни ниво и настъпилите изменения в тях. Според него чрез последователното преминаване през трите нива се създава основа за щадящо, адаптирано, етично и ефективно правосъдие, ориентирано към най-добрия интерес на детето. 

Сравнителният анализ показва, че обучителните нива не функционират като линейно надграждане с еднакъв ефект за всички групи, а като система, чийто резултат е силно обусловен от стартовия профил, груповата динамика и степента на натрупан опит. Трите нива не са взаимозаменяеми, а функционално последователни; последователността им е критично условие за ефективност. Обучаваните групи се различават по темпо, но не по посока.

Концепция за единен образователен стандарт за правосъдие за децата без представен и обсъден днес в Националния институт на правосъдието с участието на членове от мултипрофесионалната мрежа ,,Правосъдие за деца" към НИП, магистрати, адвокати, представители на Обмудсмана, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, Националното бюро за правна помощ, експерти от академичните среди и граждански организации и др. 

Тя предлага изграждане и внедряване на образователен стандарт за квалификация на съдии, прокурори и следователи в областта на наказателните производства с участие на деца. Тази необходимост произтича от нарастващата сложност на производства, по които дете е обвиняем, пострадал или свидетел на престъпление, както и от международни и европейски изисквания за гарантиране на правата на детето в рамките на правосъдие, съобразено със и чувствително към неговите индивидуални особености и потребности. Осигуряването на функционална стандартизирана специализация на системата на наказателно правосъдие по отношение на непълнолетните обвиняеми и подсъдими е пряко задължение по Директива 2016/800, а по отношение на децата-жертви и свидетели - по Директива 2012/29. Сходни задължения произтичат от Конвенцията на ООН за правата на детето и свързаните с нея договори и стандарти, както и редица конвенции на Съвета на Европа.

Концепцията е разработена по инициатива на директора на НИП Миглена Тачева от Ива Пушкарова, ръководител на проекта ,,Темида вижда детето-2", изпълняван от лятото на 2025 г. от Фондация за развитие на правосъдието с подкрепата на семейна фондация ,,Лъчезар Цоцорков“ и в партньорство с НИП и още 10 институции и организации, сред които Националният институт на правосъдието, Върховният касационен съд, Държавната агенция за закрила на детето, Националното бюро за правна помощ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Съюзът на юристите в България, Националната мрежа за детето, Центърът за изследване на демокрацията, Фондация ПУЛС, Български адвокати за правата на човека и Центърът за обучение на адвокати.

Концепцията се основава на най-добри чуждестранни практики, както и на 20-годишния опит на експертите на организацията в провеждане на обучения и разработване на обучителни помагала за професионалните групи от правосъдието в областта на детското правосъдие. 

С особена подкрепа бяха посрещнати идеите за програми за многостепенно и периодично обучаване, постоянен достъп до самообучителни електронни ресурси и срок на валидност на издаваните сертификати за специализация.

,,Концепциите на детско правосъдие не са интуитивни, а специфични и изискват образователни усилия в допълнение към общата професионална квалификация, за да може не просто да се избягват нарушения на права, а да се осигури растеж на стандарта за спазването им", каза Пушкарова. Според нея случаите на деца, участващи в наказателни производства, са силно индивидуални, а децата като група не се поддават лесно на обобщения и общи политики. Процедурите с участие на деца са изградени от гъвкави съчетания на ключови права, процесуални гаранции и правни възможности, за да осигурят едновременно индивидуално отношение към детето и спазване на общ стандарт. Това не се прави с рецепти и сляпо следване на протоколи, а с разбиране на смисъла на правния инструмент и просветеното му използване за постигане на този смисъл, каза още тя.

Последното обучение от третото ниво от тристепенния обучителен курс по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2" на ФРП  завърши днес в Луковит.

То бе на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет" и бе проведено за Пета обучителна група от обучителния екип, водил първото обучително ниво (Ива Пушкарова и Петя Попова).

Поради големия интерес към обученията от курса до участие бяха допуснати по-голям брой участници от предвиденото по обучителната методика - 27, от които 13 прокурори и следователи, 5 съдии, 4 разследващи полицаи и 5 социални работници от всички апелативни райони.

Най-силно бяха представени районите на София и Варна, следвани от Велико Търново, а най-слабо - Бургаският и Пловдивският район. И в тази обучителна група предимството бе на дамите (16 участнички).

Съдържанието на обучението бе разработено на основата на изразените предпочитания и заявки на участниците в обратните връзки от второто обучително ниво. Сложността на третото ниво бе увеличена съществено спрямо предходните две нива, с внасяне на методики за формиране на дълбоки интегрирани компетенции от висшия пилотаж на правосъдието за деца. 

Вторият ден продължи със симулативно решаване на казус, в който органите на разследването са били подведени да разследват привидно престъпление, извършено в условия на домашно насилие между бивши романтични партньори, на основата на измамливи твърдения на пострадалата и свидетели за извършено срещу нея отвличане. В тази група лекторският екип измени методологията, като възложи на двама от участниците роля на наблюдатели със задача да оценяват екипната динамика по време на симулативното решаване на казуси и да дадат обратна връзка на колегите си по време на разбора на симулацията.

В обратните си връзки участниците споделят, че от особен интерес и полза им е била темата за интегритета, за чието продължаване в следващи нива има ясна изрична заявка.

Поредно обучение на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет" завърши днес във Велинград. То представлява последно трето ниво от тристепенен обучителен курс по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2" на ФРП и бе проведено за Четвърта обучителна група.

Поради големия интерес към обученията по проекта до участие бяха допуснати рекорден брой участници - 29, от които 19 прокурори и следователи, 4 съдии и общо 6 разследващи полицаи, адвокати и социални работници от апелативните райони на София, Пловдив, Бургас и Велико Търново. Най-силно представен бе Пловдивският апелативен район (12 участници). Това е единствената обучителна група от трето ниво, в която двата пола са равно представени.

Програмата включваше симулативно решаване на казус от практиката на Пловдивския апелативен район, в който органите на разследването са били подведени да разследват привидно престъпление, извършено в условия на домашно насилие между бивши романтични партньори, на основата на измамливи твърдения на пострадалата и свидетели за извършено срещу нея отвличане. 

При решаването на казуса участниците трябваше да разработят стратегии на разследване и доказване, които да ги доведат до допълнителна информация, предоставяна от лекторите при поискване чрез задаване на конкретни въпроси към свидетели, обвиняем и вещи лица.

На основатата на събраната от всяка малка група информация и групов анализ всяка група трябваше да подготви жив присъствен разпит на 11-годишно дете, представящо в роля момиченцето от казуса (,,Константина-Арабела"), след което петте групи заедно да планират и проведат разпита, като следват правилата на щадящата процедура.

Това е единствената обучителна група, в която детето бе разпитвано на живо в обучителната зала.