ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА

Р № 508/10.01.2011 г. на III НО по НД № 2470/2011 г., с което е оставено в сила Решение № 194/15.06.2011г. на САС по ВНОХД № 232/2011г., с което е потвърдена Присъда от 09.02.2011г. на ОС-Монтана по НОХД № 82/2010 г. През 2007 г. в нарушение на правилата управител на общинско еднолично дружество сключва два договора, по които е наемодател на помещения в общинска сграда (поликлиника) за срок от по три години с месечна цена 500 и 1000 лева. Наемател е търговско дружество, което не развива дейност и не е регистрирано като лечебно заведение. Във всеки договор е уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване с 15-дневно предизвестие в размер на 10 000 и 25 000 лева, дължима за всеки месец до края на срока. Уговорено е споровете между страните да се решават от конкретен арбитражен съд. Месец по-късно управителят на общинското дружество наемодател прекратява и двата договора, без да излага мотиви и без да уведоми принципала на дружеството (Общинския съвет), като се позовава на клаузите за неустойка. Наемателят предявява искове пред арбитражния съд за изплащане на неустойка в размер на общо 35 000 лева / месец до края на тригодишния срок на договорите. Пред арбитражния съд е представено нотариално пълномощно от името на подсъдимия, съгласно което общинското дружество се съгласява с исковите претенции и не оспорва заплащането на неустойка. Исковете са уважени и съдът издава изпълнителен лист за принудително изпълнение за обща сума от близо 120 000 лева. Изпълнението се насочва към сградата на длъжника с пазарна цена над 2 300 000 лева. Управителят е осъден за безстопанственост по чл.219, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от НК.