Представените престъпни схеми са подбрани от съдебната практика. Те са типични за извършване на съответния вид престъпления и представляват максимално опростени варианти на използваните в съответната престъпна дейност. Когато престъпната схема е заимствана от конкретно наказателно производство, е отбелязан и съответният съдебен акт. Когато схемата е обобщен вариант на множество типични схеми, линкът при нея препраща към множество съдебни решения, в които са коментирани конкретни вариации на обобщената схема.
Схемите, обозначени като ,,източване на кредитор“, се отнасят до случаи на безстопанственост (чл. 219 от НК), сключване на неизгодна сделка (чл. 220 от НК) и общи длъжностни престъпления (чл. 282 и сл. от НК), при които настъпва неправомерно разместване на имущество във вреда на стопански субект (кредитор). Схемите са изградени върху патологично развитие на най-вече на облигационни отношения.
Схемите за данъчни престъпления се отнасят до избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери (чл. 255-255а от НК) и измамливо получаване на средства от държавния бюджет (чл. 256 от НК).
Схемите за изпиране на пари се отнасят до престъпни стопански операции с правна квалификация по чл. 253 от НК.
По-ранните схеми, развити през първата половина на 90-те години, са относително по-опростени и представляват груби нарушения на действащото законодателство, което към тогавашния период е относително по-оскъдно и високо динамично. Съвременните схеми са изградени върху по-ранните, но ползват същата логика за извличане на престъпен доход. Усложненията са свързани с необходимостта от заобикаляне на повече законови изисквания и затрудняване на доказването на причинната връзка между извършителя и настъпилия престъпен стопански, данъчен или друг финансов резултат.
Повече за видовете престъпни схеми и тяхната наказателноправна и гражданскоправна квалификация можете да прочетете в АНАЛИЗИ след 15.12.2013 г.