Фондация за развитие на правосъдието

На 16.07.2026 г. Управителният съвет на Фондация за развитието на правосъдието взе решение да прекрати Рамковото споразумение за партньорство с Асоциацията на прокурорите в България, подписано на 30.06.2011 г.

В изпратеното днес до АПБ уведомление за прекратяването се казва, че „решението е резултат от цялостна преценка на развитието на отношенията между двете организации след април 2025 г. и по-конкретно на последователните действия на ръководството на Асоциацията на прокурорите в България, довели до окончателното разрушаване на взаимното доверие, върху което партньорството беше изградено и развивано в продължение на 14 години.“

Фондацията е поискала Асоциацията на прокурорите в България да премахне от интернет страницата и официалните си комуникационни канали всички текстове и материали, които създават невярното впечатление, че между двете организации продължава да съществува действащо партньорство.

В заключение, въпреки прекратяването на партньорството, Фондация за развитието на правосъдието изразява уважението си към многобройните членове на Асоциацията на прокурорите в България и към предишните ѝ ръководства, с които през 14-годишното партньорство бяха изградени отношения на професионализъм, взаимно уважение и доверие и бяха осъществени множество значими инициативи в обществен интерес.

На 16.07.2026 г. проектът „Темида вижда детето – 2“ завърши окончателно след приемане без забележки на всички отчети от финансиращата организация - семеейна фондация ,,Лъчезар Цоцорков“.

Проектът бе изпълнен от Фондация за развитие на правосъдието в партньорство с единадесет национални институции и професионални организации – НИП, ВКС, НБПП, НКБТХ, ДАЗД, СЮБ, ЦИД, НМД, БАПЧ, ПУЛС и ЦОА ,,Кръстю Цончев“.

След една интензивна година проектът оставя след себе си не само десетки обучени професионалисти от всички институции и съсловия, които влизат в досег с дете в наказателно производство, но и работеща система за продължаващо професионално развитие в областта на детското наказателно правосъдие.

Разработеният по проекта електронен Самообучител вече е интегриран в електронните системи на Националния институт на правосъдието (НИП) и се използва за обучение и сертифициране, обучителният модел е надграден с нови нива и нови целеви групи, а натрупаният практически опит е използван при разработването на националния образователен стандарт на НИП за магистрати с наказателноправен профил.

Най-прекият резултат от проекта е разширяването и консолидирането на професионалната общност, подготвена да работи с деца в наказателното производство.

Една от основните цели на проекта е резултатите от обучението да бъдат трайно вградени в практиката на институциите, а не да останат в рамките на отделни проектни дейности.

В своята цялост проектът „Темида вижда детето – 2“ свързва в единна система разработването на професионални компетентности, продължаващото самообучение, институционалното сертифициране, националните образователни стандарти и независимата оценка на резултатите. По този начин проектът не само разширява професионалния капацитет на специалистите, работещи с деца в наказателното производство, но и създава механизми този капацитет да се поддържа, развива и възпроизвежда дългосрочно. Именно в това се състои неговият най-съществен принос – превръщането на натрупаните знания, опит и партньорства в траен институционален ресурс за устойчивото развитие на детското наказателно правосъдие в България.

Фондация за развитие на правосъдието публикува аналитичен доклад за ефективността на тристепенния обучителен модел за професионално развитие, разработен по проектите „Темида вижда детето“ и „Темида вижда детето – 2“.

Анализът обобщава резултатите от всички проведени обучения през периода 2024–2026 г. и проследява развитието на участниците през трите последователни обучителни нива.

Докладът показва, че моделът представлява не поредица от самостоятелни обучения, а последователна методология за професионално развитие, при която всяко ниво изпълнява различна, но функционално свързана роля. Първото ниво изгражда обща комуникационна култура, умения за работа в екип и саморефлексия. Второто развива специализирани знания и практически умения за работа с деца в наказателното производство, включително прилагането на адаптирани и щадящи процедури. Третото интегрира придобитите знания и умения чрез развитие на професионален интегритет, аналитично мислене, критична рефлексия и интердисциплинарен подход. Именно последователността между трите нива създава устойчивия трансформационен ефект на обучителния модел.

Емпиричният анализ показва, че въздействието на модела надхвърля традиционното разбиране за професионално обучение като процес на усвояване на знания и умения. Наред с повишаването на професионалната компетентност се наблюдават устойчиви промени в начина, по който участниците анализират професионалните ситуации, взаимодействат с представители на други институции и възприемат собствената си роля при защитата на най-добрия интерес на детето.

Сред най-значимите резултати са развитието на общ професионален език между различните професионални общности, преодоляването на професионалната обособеност, разширяването на професионалната перспектива отвъд традиционните институционални граници, изграждането на междуинституционално доверие и формирането на устойчиви професионални общности, които продължават да обменят опит и да си сътрудничат и след приключване на обученията. Анализът отчита и ясно изместване на обучителните потребности – от търсене на конкретни техники и готови решения към стремеж за по-задълбочено разбиране на психологическите, социалните и етичните измерения на работата с деца.

Един от основните изводи е, че ефективността на модела не се дължи на отделни обучителни компоненти, а на тяхното последователно надграждане. Съчетаването на мултидисциплинарна обучителна среда, практически симулации, професионална рефлексия и поетапно развитие на компетентностите създава устойчива основа за формиране на професионална култура, основана на сътрудничество, професионален интегритет и поставяне на детето в центъра на наказателното производство.

Докладът определя тристепенния модел като методологично последователен, емпирично ефективен, устойчив и с висока практическа приложимост. Направените изводи сочат, че разработената методология има потенциал да бъде адаптирана и използвана и при други специализирани обучения в съдебната система, където комплексните обществени проблеми изискват едновременно висока професионална компетентност, интердисциплинарно мислене и ефективно междуинституционално взаимодействие.​

В рамките на проекта „Темида вижда детето – 2“ Фондацията за развитие на правосъдието разработи специализиран електронен Самообучител по детско правосъдие – иновативна онлайн платформа, предназначена да подпомага продължаващото професионално обучение и самоподготовката на магистрати и други специалисти, работещи с деца в наказателното производство.

Самообучителят е създаден като естествено продължение на тристепенния обучителен модел по проекта. Докато присъствените обучения развиват практически умения, професионално мислене и мултидисциплинарно взаимодействие, електронната платформа предоставя възможност знанията да бъдат систематизирани, затвърдени и надграждани по всяко време чрез самостоятелна работа.

Самообучителят е разработен като дългосрочен инструмент за продължаващо професионално обучение. В рамките на проекта той беше предоставен на Националния институт на правосъдието, който вече го използва в своя електронен портал като част от системата за дистанционно обучение и сертифициране на магистрати.

Паралелно с това Фондацията за развитие на правосъдието продължава да развива платформата с ново съдържание и функционалности за по-широка професионална аудитория. Самообучителят е публично достъпен на интернет страницата на Фондацията и е замислен като постоянно разширяваща се среда за учене, обмен на знания и изграждане на устойчива мултидисциплинарна общност в областта на детското правосъдие. Той беше разработен с помощта на стажанти от Стажантската програма на ФРП, създадена също по проекта. 

Два месеца след завършването си той има над 30 регистрирани потребители и над 150 уникални посещения от нерегистрирани потребители.