Фондация за развитие на правосъдието

Двудневно  обучение по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2“ на ФРП се проведе на 25–26 април 2026 г. в София. То бе на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете“ (съкратен курс за студенти и докторанти) и бе реализирано от обучителния екип Ива Пушкарова и Петя Попова за Девета обучителна група.

Групата включваше 18 участници, всички от Кръжока по криминология към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Сред тях преобладава студенти по право в трети и четвърти курс, но и наскоро дипломирани специалисти в началото на професионалния си път като съдии, докторанти, адвокати.

Съдържанието на обучението бе разработено съобразно профила на групата, за който е характерен ранен етап на професионално развитие – с ограничен практически опит и липса на изградена практическа рамка, което обуславя специфичен обучителен дизайн и подход. Изразен приоритет бе даден на изграждането на фундаментални знания, умения и качества чрез интегриране на правната материя в контекста на т.нар. „меки умения“ – комуникация, емоционална интелигентност и работа в екип. Този подход съответства на логиката на въвеждащо обучение, при което основната цел е не усвояване на детайлно правно знание, а изграждане на базова готовност за неговото разбиране и бъдещо прилагане дори при по-сложни специализирани формати.

Съществен резултат от обучението е ясно изразеният „ефект на открехване“ – участниците преминават от липса на познания към активна заявка за по-задълбочено обучение. Очертаната заявка за бъдещи обучителни формати показва потребност от повече правна конкретика, по-задълбочено разглеждане на процесуални правила и повече практически примери и симулации. Това е индикатор за възникнала вътрешна мотивация и готовност за преминаване към следващ етап на обучителния процес.

Анализът позволява да се проследи ясна когнитивна динамика на обучението: първоначално усвояване на достъпни и преживелищни умения, последвано от висока ангажираност чрез интерактивни методи и завършващо с осъзнаване на дефицити и заявка за задълбочаване на знанията. Тази последователност е характерна за ефективни въвеждащи обучения и е постигната в пълна степен при Девета група.

Обобщените изводи от обучението потвърждават ефективността на модела, при който „меките умения“ функционират като вход към усвояването на правна материя, практическите казуси служат като мост към разбирането ѝ, а ангажираността се генерира чрез преживяване, а не единствено чрез съдържание.

В обратните връзки групата изрази висока удовлетвореност от обучението и даде обща оценка на неговата практическа полезност 4.80 от общо 5.00 бала.