Фондация за развитие на правосъдието

Кръгла маса на тема ,,Наказателното правосъдие в досег с детето в България: постижения и предизвикателства“ се проведе днес в Конферентната зала на Съдебната палата, организирана от Фондация за развитие на правосъдието съвместно с Националното бюро за правна помощ патронажа на Министъра на правосъдието.

Събитието събра повече от 40 участници от институции и организации от публичния и неправителствения сектор, ангажирани с развиването на правните стандарти на наказателно правосъдие с участие на дете. Сред тях бяха председателите и заместник-председатели на Върховния касационен съд и Националното бюро за правна помощ, директорът и зам-директорът на Националния институт на правосъдието, секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора, високопоставени представители на Омбудсмана, Държавната агенция за закрила на детето, Държавната агенция за бежанците, Висшия адвокатски съвет, Дирекция ,,Правно-нормативна дейност“ на МВР, Академия на МВР, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и др. Неправителственият сектор бе представен от Националната мрежа за децата, Института по социални дейности и практики, УНИЦЕФ, Центъра за изследване на демокрацията, Фондация П.У.Л.С, Асоциация ,,Анимус“, Фондация ,,За Надежда“ и др., както и представители на съсловните организации на съдиите и прокурорите, отделни магистрати, адвокати, експерти и членове на академичната общност.

В приветствието си към участниците зам.министър Михаела Мечкунова подчерта приоритетното значение на държавните политики в областта на детското правосъдие  и благодари на екипа на проекта, на неговата изпълняваща организация, на неговия донор и на неговите партньори за усилията да се осигури устойчивост на проектните резултати, които според нея не са изолирани постижения, а част от системна промяна, за която заслуга има целият сектор.

Директорът на НИП Миглена Тачева акцентира на усилията на НИП в изграждането на експертната професионална общност ,,Правосъдие за деца“ и стратегическите политики на Института в изграждане на общи компетентностни стандарти. Тя потвърди интереса на НИП към концепцията за образователен стандарт, която предстои да бъде изготвена от екипа на проекта ,,Темида вижда детето-2“ до края на лятото и ползана от екипа на НИП при подготовката на неговия стандарт, както и към съвместното провеждане на проектните обучения през есента.

Председателят на НБПП Наталия Илиева очерта значимата роля служебните защитници в наказателните производства с участие на деца и необходимостта адвокатите да бъдат по-плътно интегрирани в дейностите на сектора.

Събитието бе водено от Ива Пушкарова, председател на ФРП и ръководител на проекта ,,Темида вижда детето-2“. В приветствието си към участниците тя сподели виждането си, че постиженията на сектора се дължат на трайната и последователна ангажираност на организациите в него с каузите на детското правосъдие, която прави отделните им проекти свързани и допълващи се. Според нея успехите се дължат на утвърдената култура на сътрудничество и взаимопомощ, лишени от конкуренция, ревност и завист. Тя даде примери с проекти, изпълнявани успоредно от различни организации и с различни целеви групи, които имат идентични цели и подходи за постигането им. Тя благодари за подкрепата, която секторът оказва на проекта ,,Темида вижда детето-2“, както и на екипа на изпълнявалата го до момента организация АПБ. Основен акцент в изказването ѝ бе увереността, че секторът е прерастнал в общност, основана на ценности, обединени усилия, професионален опит и чувство за принадлежност, а целта на кръглата маса е участниците в нея се насърчат към сътрудничество.

Мирела Андреева, член на изследователския проект ,,Прилагане на Принципите за ефективно провеждане на разпити (Принципите Мендес) в досъдебното производство по наказателни дела в България“ на Катедрата по наказателноправни науки към ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“, разви разликите между етичния и формалистичния подход на разпит на деца в наказателното производство и запозна участниците с предварителни резултати от научни изследвания за присъствието на двата подхода в българската практика.

При представянето на политиките на УНИЦЕФ Любомир Крилчев коментира, че в сравнителноправен мащаб България прилага изолационни наказания спрямо деца рядко. Според организацията основните проблеми са в дълги процедури, неясна терминология, слаба междуведомствена координация, ограничена правна помощ, специализирани услуги за деца и прилагане на възстановителни подходи и недостиг на добре обучени кадри.

Георги Еленков от НМД направи критичен анализ на случая със сексуално насилие над 14 деца в Сливен. Акценти с изказването му бяха нуждата да се гарантира капацитета професионалистите, работещи с деца, и професионални стандарти за подбор, поддържане на квалификацията, конкурентно кариерно развитие и атестация, както и темите за киберпрестъпления и сексуални престъпления срещу деца, необходимостта от спешна реформа на системите, ангажирани с работа с детето, преди то да попадне в досег с наказателното правосъдие.

Димитър Марков от ЦИД очерта предизвикателствата при изпълнение на наказанията, наложени за престъпления, които осъдените са извършили като непълнолетни, и възможностите за реформи. Акцент в изказването му бе липсата на достъп до обучения на служителите от системата и липсата на гъвкавост към осъдени, които са навършили пълнолетие в хода на изтърпяване на наказанието. ,,Огромен проблем е, че с навършване на 18 годишна възраст детето внезапно става пълнолетен възрастен“, каза той, и системата забравя, че до преди ден то е било дете. От голям интерес за участниците бе представеният самообучителен модул, разработен от ЦИД за служители на системата за изпълнение на наказанията.

Адвокат Диляна Гитева, член на екипа на проекта ,,Темида вижда детето“-2, говори за разликите между щадящата и адаптираната процедура и рисковете, които възникват за правата на децата в наказателния процес, ако двете процедури се смесят, както и трудности при тълкуването и прилагането на принципа за висш интерес на детето в конкретни случаи, особено когато принципът е в конфликт с обществения интерес или процесуалната икономия.

На основата на анализ на съдебна практика Ива Пушкарова очерта тенденции на положителна промяна, свързана с все по-осъзнато утвърждаване на практиката по участие на представители на подпомагащи професии, провеждане на разпити на деца-свидетели в специализирани помещения, рационализиране на ролята на родителя за осигуряване на емоционална подкрепа и сигурност на детето и разпознаването на висшия интерес на детето, като системата е особено чувствителна към гарантиране на щадящата процедура. Положителни са процеси на все по-активно търсене на обучения, обучителна литература и формати за повишаване на квалификацията и множество примери за спонтанно обединяване на магистрати и други професионалисти в специализирани общности за обмен на опит. Все още обаче е налице недостатъчно осъзнаване на основанията за съществуването на нововъведените стандарти, вкл. поради недостиг на специализирано неюридическо знание, което води до формализация на прилагането и на новите институти или до дисбалансирано прилагане на институти на щадящата и адаптираната процедура. Такива примери са формалното използване на синя стая без адаптиране към детето, олтдаване на предимство на правни гаранции за щадящо третиране на деца-свидетели пред правото на защита на обвиняемия, разпит на непълнолетен в синя стая, който започва като разпит на свидетел и преминава в разпит на напренасяне на заподозрян и др. Като основни предизвикателства остават навършването на пълнолетие на детето в хода на производството, които са различни при обвиняем и пострадал, разпознаването и даване на адекватен процесуелн отговор на редица уязвимости на детето, специализацията и професионалният интегритет, който да позволи на системата да реагикра предсказуемо и емоционално независимо при престъпления с участие на деца.

В последвалия интензивен и продължителен професионален разговор проф. Нели Петрова от Института по социални дейности и практики сподели опита на организацията с управлението на сини стаи и зони-закрила. Катя Кръстанова от Асоциация Анимус запозна участниците с основни резултати от свое изследване, свързани с отражението върху психичното здраве на децата-жертви на сексуално насилие на липсата на възмездие за извършителя. От представителите на НКБТХ, Омбудсмана, Висшия адвокатски съвет на обсъждане бяха поставени въпроси, свързани с разпознаването на уязвимостите при децата, координацията между институциите, целите, към които секторът актуално се стреми и др. 

Обединяваща тема бе координирането и сътрудничеството между различните професионални съсловия и осигуряването на мултидисциплинарен подход при решаването на случаи, в които дете е пострадало или е извършило престъпление. Изказванията бяха доминирани от нуждата от общи за сектора стандарти, включително по отношение на понятийния апарат, подходите и нагласите, които да осигурят еднопосочни и взаимодействащи си институционални политики и действия на гражданските организации. От всички изказвания стана ясно, че секторът има традиции в създаването на знание и е ценностово ангажиран с каузите на правата на детето, но не достигат конкретни компетенции как да се осигури резултатно практическо прилагане на стандартите. Ясно очертана бе потребността и ползата да се развиват общи за всички участници в наказателната система в досег с деца умения и протоколи как представителите на подкрепящите професии (педагози, психолози, социални работници) да работят с магистрати, какви професионални роли имат различните участници в Координационния механизъм и наказателния процес, както и каквa е минимална необходимата базова грамотност по право и психология на детското развитие за всички.

Участниците се обединиха около нуждата организациите от целия сектор да говорят много повече и по-често помежду си и с държавата, за да се повиши ефективността на общите усилия и устойчивостта на резултатите. Участници споделиха, че са чули собствените си борби и каузи в изказванията на колеги и потвърдиха, че в системата за детско правосъдие тече промяна.

Това е първото събитие по обновения проект ,,Темида вижда детето-2", който от юли 2025 г. се изпълнява от Фондацията за развитие на праводъдието с подкрепата на семейна фондация ,,Лъчезар Цоцорков“ в партньорство с 11 институции и организации, сред които Националният институт на правосъдието, Върховният касационен съд, Държавната агенция за закрила на детето, Националното бюро за правна помощ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Съюзът на юристите в България, Националната мрежа за децата, Центърът за изследване на демокрацията, Фондация П.У.Л.С, Фондация ,,Български адвокати за правата на човека“, Центърът за обучение на адвокати ,,Кръстю Цончев". Изявленията и мненията, изразени на кръглата маса, принадлежат на авторите и не отразяват непременно вижданията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ или на нейните партньори.

 

Материалите от кръглата маса тук:

Любомир Крилчев, УНИЦЕФ, ,,Международни стандарти и предизвикателства пред правосъдието, съобразено с интересите на детето, и работата на УНИЦЕФ“

Георги Еленков, Национална мрежа за децата, ,,Ключови каузи и казуси. Данни от мониторинговия доклад „Бележник 2025 г.: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“

Димитър Марков, Мария Дойчинова, Център за изследване на демокрацията: ,,Изпълнение на наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни: предизвикателства, обучение и възможности за реформи”

адв. Диляна Гитева, ФРП, ,,Щадящата и адаптираната процедура и Координационния механизъм“

доц. д-р Ива Пушкарова, ФРП, ,,Какво се промени в практиката след есента на 2023 г.“