Фондация за развитие на правосъдието

Последното обучение от третото ниво от тристепенния обучителен курс по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2" на ФРП  завърши днес в Луковит. То бе на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете. Особености при престъпления в условия на домашно насилие. Техники за професионален интегритет" и бе проведено за Пета обучителна група от обучителния екип, водил първото обучително ниво (Ива Пушкарова и Петя Попова).

Поради големия интерес към обученията от курса до участие бяха допуснати по-голям брой участници от предвиденото по обучителната методика - 27, от които 13 прокурори и следователи, 5 съдии, 4 разследващи полицаи и 5 социални работници от всички апелативни райони. Най-силно бяха представени районите на София и Варна, следвани от Велико Търново, а най-слабо - Бургаският и Пловдивският район. И в тази обучителна група предимството бе на дамите (16 участнички).

Съдържанието на обучението бе разработено на основата на изразените предпочитания и заявки на участниците в обратните връзки от второто обучително ниво. Сложността на третото ниво бе увеличена съществено спрямо предходните две нива, с внасяне на методики за формиране на дълбоки интегрирани компетенции от висшия пилотаж на правосъдието за деца. Основната цел на третото ниво е да подпомогне изграждането на цялостна професионална перспектива и устойчиви практики на третиране на детето в адаптирани и щадящи процедури съобразно най-високите професионални стандарти.

Програмата започна с лекционно-дискусионни модули за домашно насилие и основи на професионалния интегритет при правораздаване в чувствителните сфери на правосъдието за дете и домашно насилие. Първият ден завърши със симулативна игра, в която четирима от участниците влязоха в роли на разведени майка (,,Зорница") и баща (,,Генади") на малолетно момиче (,,Елица") и родителите на майката (,,Белмондия и Хараламби Стаматкови"), отношенията между които са белязани от различни форми и видове домашно насилие и семейни усложнения. Задачата им бе да представят предварително зададени им факти от семейната среда, а задачата на групата бе да разкрие тези факти чрез разпити и наблюдения и реши до сутрешния модул на втория обучителен ден дали детето е пострадало от домашно насилие като пряка жертва или като свидетел. Казусът бе разработен по действителен случай от практиката на лекторите.

Анализът на играта позволи на участниците да осмислят разликите между домашното насилие и прояви на дисфункционални семейни отношения, препоръчителните подходи при разследване и доказване на домашно насилие с пострадало дете, когато то е пряка и непряка жертва, както и специфичните типични проявления на институти като ,,отклонение на удара" при механизмите на домашно насилие.

Вторият ден продължи със симулативно решаване на казус от практиката на Пловдивския апелативен район, в който органите на разследването са били подведени да разследват привидно престъпление, извършено в условия на домашно насилие между бивши романтични партньори, на основата на измамливи твърдения на пострадалата и свидетели за извършено срещу нея отвличане. 

Участниците, разделени в пет малки групи, следваше да установят дали такова събитие е настъпило, дали съставомерно отвличане и дали в причинна връзка с него за малолетната дъщеря на свидетелката е възникнал риск или детето е пострадало от съставомерно неполагане на дължимата родителска грижа. При решаването на казуса участниците трябваше да разработят стратегии на разследване и доказване, които да ги доведат до допълнителна информация, предоставяна от лекторите при поискване чрез задаване на конкретни въпроси към свидетели, обвиняем и вещи лица. В тази група лекторският екип измени методологията, като възложи на двама от участниците роля на наблюдатели със задача да оценяват екипната динамика и да дадат обратна връзка на колегите си по време на разбора на симулацията.

Всяка малка група успя да достигне до различен обем от тази допълнителна информация, като казусът можеше да бъде решен независимо от този обем.

На основатата на събраната от всяка малка група информация и групов анализ всяка група трябваше да подготви жив присъствен разпит на 11-годишно дете, представящо в роля момиченцето от казуса (,,Константина-Арабела"), след което петте групи заедно да планират и проведат разпита, като следват правилата на щадящата процедура. Това е единствената обучителна група, в която детето бе разпитвано на живо в обучителната зала.

След разпита групите трябваше да достигнат до крайно решение на казуса, което да представят и обсъдят в голямата група.

В последвалия разбор на симулацията бяха обсъдени стратегиите за търсене на допълнителната информация, добрите практики за работа със съдебна психологична и психиатрична експертиза, протеклия разпит и инструментите за екипно функциониране между участници с различни професии.

Третият ден завърши с дискусионен модул по въпроси от предмета на обучението, които вълнуват участниците.

Въпреки че групата бе значително по-голяма от предвиденото в обучителната методика и в състава ѝ настъпиха промени в предобучителния период, постигнатата от предходните две нива групова синергия и организационна култура позволи пълноценното включване на новите участници. За тях предизвикателство е високата интензивност на работата, големия за тях обем нови компетенции и непознатата игрова обучителна методика.

В обратните връзки групата изрази висока удовлетвореност от обучението и даде обща оценка на неговата практическа полезност 4.80 от общо 5.00 бала.

Участниците споделят, че от особен интерес и полза им е била темата за интегритета, за чието продължаване в следващи нива има ясна изрична заявка.

Групата откликва с оценка за висока полезност на: работа в  междуинституционална среда; специфики за водене на разпит на дете; диференциация на извършители и жертви в контекста на домашно насилие; начина на провеждане на разпита; анализирането на психичните  свойства на личността; психологическият аспект на обучението; препоръчителна продължителност на разпита на дете; профилирането на дееца и жертвата при домашно насилие; планирането  и техниките за разпит; добрите практики при разпит на дете; впроси, свързани с практическа насоченост на ЗЗДН; разпознаване на признаците на домашно насилие; постигане на добри резултати при разпит на дете; обогатяване на методологията при  разпит на дете; споделяне на опит; ,,постянно мислихме"; начин на формулиране и поднасяне на въпросите; как да се вникне в съдържанието на отговорите; работата в група и обединяването в обща позиция, постигане на консенсус и фактът, че мнението на всеки е важно за всички в групата; как да се реагира при нарушаване на интегритета на участник в групата, въпреки авторитета на нарушителя;  обсъждане на подходи, извеждане на резултати, стратегии; специфики на разпит на малолетни; недоверие в определени обвинителни и защитни тези; разпит на малолетни от педагог; контакти с колеги; отмяна на професионален опит; разпит на дете чрез видеоконференция; разлика между зависимости и начинът, по който се упражнява домашно насилие;  как да бъде безпристрастно разследването; как конструктивно да се работи в разнородна група; разпределение на отговорностите в смесените професионални екипи; ролята на педагога при разпит на деца; способи за защита на професионалния интегритет; конкретни въпроси при назначаване на СППЕ; гледна точка и поведение на специалисти от друга сфера.

Ясно изразена е заявка за последващи нива по същата методика и запазване на контакта между участниците и лекторите.

Предстои процедурата по сертифициране на участниците чрез електронния портал на НИП след решаване на сертификационен тест.

Проектът ,,Темида вижда детето-2“ се изпълнява за периода юли 2025-юли 2026 г.от Фондация за развитие на правосъдието с подкрепата на семейна фондация ,,Лъчезар Цоцорков“ и в партньорство с Националния институт на правосъдието, Върховния касационен съд, Държавната агенция за закрила на детето, Националното бюро за правна помощ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Съюза на юристите в България, Националната мрежа за детето, Центъра за изследване на демокрацията, Фондация ПУЛС, Български адвокати за правата на човека и Центъра за обучение на адвокати ,,Кръстю Цончев“.