Хоризонталата на графиката показва датите на извършване / довършване на изключителната престъпна дейност, а стойностите по вертикалата показва броя на съучастниците.

Най-голям брой престъпления, разпознати от съдебната власт като изключително опасни, са извършени през:

1997 г. - 8 броя

1998 г. - 9 броя

1999 г. - 14 броя

2000 г. - 9 броя

2001 г. - 19 броя

2004 г. - 13 броя

2009 г. - 12 броя

За периода 1986-1996 г. леко завишаване се наблюдава през 1993 г. (7 престъпления), като през останалите години те варират между 3 и 5 на година. За периода след 2002-2008 г. в годините между описаните пикове броят се колебае около 4-5 престъпления на година. След 2010 г. броят пада на 1-4 на година.

Анализът показва, че пиковете, възприето от съдебната власт като избухвания на изключителната престъпност, не могат да се свържат с актуална силно изострена криминогенна обстановка в страната. Те следват, а не съвпадат с кризисни периоди в икономиката и обществото. Наблюдението съвпада с резултатите от качествените анализи, според които 1) динамиката на патологичната престъпност се подчинява на собствени закономерности, не непременно свързани с процеси в обичайната тежка престъпност, и 2) разпознаването на отеделни прояви като изключителни от съдебната власт се влияе и от субективни фактори, както и от промени в системата на наказанията. Така например голямо струпване на престъпления, разпознати като изключителни, е налице веднага след отмяната на смъртното наказание. В същото време в периода на мораториума и на тежки икономически и институционални кризи такива пикове не се наблюдават, а този вид престъпност се влияе повече от социалния контекст, отколкото от промените в системата на наказанията.

 

(Данните показват броя на извършени престъпления, който е различен от броя на извършителите.

Данните са установени на основата на качествени изследвания на съдебна практика и затворнически досиета на осъдени лица, провеждани от екипа на ФРП.)