Отношението на съдебната власт към съдебното минало на извършителя на изключително тежко престъпление се променя след началото на 90-те години. Тогава започва да се развива тенденция на постепенно преодоляване на чистото съдебно минало като пречка пред налагане на най-тежкото наказание. 

Липсва смъртна присъда, постановена по отношение на реабилитирано лице. И 4-те смъртни присъди, произнесени по отношение на никога неосъждани лица, са постановени през време на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание след 1992 г. Данните са в съгласие със заключенията от качествените анализи на съдебните актове, че в периода на прилагане на изпълнимо смъртното наказание то не е налагано на лица с чисто съдебно минало. Ръстът на осъдени на доживотен затвор без замяна, на които това наказание е било наложено като първо наказание в живота им, показва преодоляване на това разбиране за значението на чистото съдебно минало.

Съдебната практика е относително строга към извършители, осъждани в миналото за кражби и грабежи. Извършеното от тях изключително престъпление често е проява на ескалация на користния престъпен модел и също представлява грабеж, при който пострадалият е умъртвен.

Строгост е налице и при рецидивната сексуална престъпност. За разлика от групата на користните извършители, в тази група миналата и актуалната престъпна дейност са еднородни. Въпреки ниските стойности на количествените данни, които не позволяват самостоятелни изводи, те са в съгласие с резултатите от качествените анализи, според които практиката е скептична по отношение на попрвимостта на извършител на изключително тежко рецидивно престъпление срещу половата неприкосновеност.

 

(Данните са установени на основата на качествени изследвания на съдебна практика и затворнически досиета на осъдени лица, провеждани от екипа на ФРП.)