Количествените данни не очертават непосредствена зависимост между съдебното минало на дееца и вида и опасността на извършеното изключително тежко престъпление. 

По-конкретно при убийствата такава зависимост отсъства. Нито престъпната мотивация, нито изключителната опасност са непременно свързани с предходен престъпен или пенитенциарен опит, като механизмът при по-младите извършители се проявява по-скоро като рязка ранна ескалация на основата на индивидуални фактори. Това наблюдение потвърждава изключителния характер на този вид престъпност, която е рядко срещана и не се подчинява винаги на обичайните закономерности на тежката престъпност.

Користните престъпления по начало разкриват по-плавна ескалация, поради което по-често извършителят е вече осъждан, но понесената в миналото наказателна отговорност не е оказала въздържащ ефект върху престъпното му поведение. Налице е известна тенденция, според която миналата съдимост повишава риска от рецидив с ново користно престъпление или сексуално престъпление.

Моделите на користна и сексуална престъпност са относително по-близки, отколкото всеки от тях с модела на изключителното убийство. И при двата миналата съдимост увеличава вероятността от извършване на ново по-опасно престъпление, като и при двата тази съдимост може да е обусловена сао от користни престъпления.

Интересна е групата на рецидивните убийци, в която моделът се е развивал изцяло на плоскостта на престъпления срещу личността без користна мотивация (убийства и сексуални престъпления).

 

(Цифрите в графиката отразяват броя на извършените престъпления, който надхвърля броя на техните извършители. 

Данните са установени на основата на качествени изследвания на съдебна практика и затворнически досиета на осъдени лица, провеждани от екипа на ФРП.)